На пръв поглед, картините на японската художничка Юрика Киношита (р. 1988) може да ви се сторят като типичен западен експрезионизъм, но всъщност историята е по-различна. Основната тема в тях не е свободното и непринудено себеизразяване (макар че и това), а цветята - най-яркият символ на красотата.
От древни времена, през епохи и географски ширини, цветята са символ, който единозначно се свързва с красотата - един универсален символ, събрал в себе си всички вкусове и естетически предпочитания; най-малко общо кратно на всички естетически предпочитания. Цветята са единицата символ на красивото в света, на творческите способности на природата.
Вместо да ги рисува едно към едно, Юрика Киношита рисува цветята така както ги усеща. Артистката избира цветята за свой основен мотив и защото произхожда от семейство на цветари и за нея те са връщане към спомените от детството. Завръщане към времена на безвремие, безгрижие и спокойствие, в които много младежи от модерния и икономически развит свят често намират утеха и вътрешен мир.
