Афизит Сидсунтия е тайландски артист, чието изкуство изледва пластовете на съзнанието и възприятието. Колкото повече гледаме даден предмет или явление, толкова повече детайли и наративи разшифроваме, толкова по-дълбоко в смисъла му вникваме. Така можем сами за себе си да усетим процеса наречен "възприятие" - прояснението, което изпитваме, колкото повече мислим за дадено нещо.
Елементи от различни сюжети се преплитат, сякаш между епохи и пространства няма граници - точно както в съзнанието ни често се преплитат спомени, мечти, илюзии, пожелания и обективни факти. Разбираме ли, че това, което е разбрано, не винаги е това, което е казано?
Степенуването е начин за артиста да преодолее двиузмерността на платното, а предимно монохромната гама - начин да се акцентира върху цветните елементи. Дали това, което най-ярко си спомняме от дадено събитие, наистина е най-важното от него? Дали онова, което най-силно е афектирало емоциите ни, не ни е отклонило от същността на ставащото? Какво прави съзнанието ни с "дупките" и белите петна в паметта и възприятията ни? И наясно ли сме с тези процеси и начина, по който работи собственото ни съзнание?
