Вероятно, когато чуете думата "национализъм" се сещате за радикализация, напрежение и идеологически сблъсък. Не така обаче стоят нещата за филипински художник Арт Лозано, на когото комуналният начин на живот в дълбоката провинция навява чувства на топлина, уют и сигурност. Творчеството му е празник на семплия живот насред природата окъпан в слънце и вечно лято.
Самият художник позиционира творчеството си на кръстопътя на "софт национализма" и климатичното движение - все теми изпълнени с напрежение в нашето общество. Той обаче ги тълкува по съвсем друг начин, напомняйки ни за подвеждащата природа на думите и езика и че трябва да вникваме в същността на концепциите отвъд конкретните термини.
В творчеството си, Лозано изследва връзката между човека и средата му - обмена на енергия между нас и природата. Свежите пастелени и бонбонени цветове са израз на положителния заряд, който получаваме, когато живеем в хармония с околната си среда не само в екологичен, но и в преносен смисъл. Човекът се чувства най-добре там, където чувства, че са неговите корени; там където обществото живее по сходни модели. В този смисъл творчеството му е любовно писмо към родината му не толкова в политически, колкото в комунален смисъл. Родината не е държава или правителство, а общността, с която се чувстваш като едно.
