В своите картини, японският артист Ю Кавашима ни кани да преразгледаме начина си на живот, да срещнем вътрешния си невротизъм и да си зададем неудобните въпроси. Роден и израстнал в малко населено място, без стимулация от електронни устройства, екшън филми и видео игри, той изследва забързването на ежедневието и бомбандирането на сетивата. Вълнува го комбинирания ефект на модерността върху психиката на индивида и това, което открива в изследванията си е, че сме обхванати от всепроникващо безпокойство.
На пръв поглед, едно просто преместване в пространството (от малкия град към големия мегаполис) се равнява на преместване от една епоха на предвидимо ежедневие, към друга на замайващо бързи промени; смяната на една реалност с друга, на една честота с друга. За едни това е мечтана промяна, за други източник на вътрешно напрежение. Животът се превръща в низ от кардинални промени, низ от кризи. Неговите героини сякаш са стигнали задънена улица и не им остава нищо друго освен да се вгледат в себе си и да попитат: "Няма ли и друг начин"?
Макар девойките от платната му да са видимо крехки и уязвими, така изглежда отвътре всеки модерен човек без значение от пола и текущите му "външни" успехи. Насред бурните течения на живота, има ли за какво да се хванем, на какво да се опрем?
