Тан Данг е виетнамски художник, който описва изкуството си като опозиция на минимализма. Картините му за смесица от много мотиви, препратки, цветове и герои, с които той се опитва да хване динамизма на Ханой и пъстротата на родината си. Всяко произведение е празненство на многоликостта на чудото наречено живот.
На платната на Тан Данг виждаме крале и кралици, сластни танцьорки, обикновени работници, селяни, монаси, животни, митични създания, храмове, ритуали, традиции, сцени от миналото и настоящето. Интересна е и композицията на всички тези елементи - картините се разбират по-добре, когато погледът се движи вертикално, подоно на вертикален текст в класическите черно-бели мастилени китайски пейзажи.
Въпреки това обаче картините му нямат претенции за класически произведения, дори напротив - Тан прави изкуство, което да "говори" на обикновения човек, да краси обикновения дом. В известен смисъл, прозиведенията му са напомняне на стената, че светът е голям, пъстър и шарен, че проблемите, които имаме сега ще отминат; една покана да погледнем по-широко на нещата.
