Kассия Ко е хонгконгска художничка, която започва професионалния си път като консултант по дизайн на електроника преди да се насочи към изобразителното изкуство и в частност към китайската живопис.
На пръв поглед, творбите й са осъвременени версии на класическите мастилени пейзажи, което я нарежда в едно от най-мащабните течения в съвременното азиатско изкуство - там, където Изтокът и Западът се пресичат. Но това би било доста повърхностен прочит на практиката й.
На платната й се сливат не просто традиция и съвремие, а неподправеност и изящество, дивостта на природата и ефирното излъчване на монохрома. Картините й са едновременно "до болка познати" мастилени пейзажи и уникални композиции и переспективи. Крайният резултат е и класически и творчески; заимствано от традицията, но и с личния принос на артистката.
Разглеждайки картините ще забележите, че те изглеждат сякаш накъсани, като карди от дълъг филм, който никога няма да видим в неговата пълнота. Тази фрагментираност създава усещане за неуловимост, за нещо, което не може да бъде притежавано изцяло, за безметежния ход на времето. Този мотив е колкото будистки, толкова е препратка към мълниеносното икономическо развитие на родния й Хонг Конг.
Будистки, защото според Будизма, реалността е един непрестанен поток от квантови частици, който не може и няма смисъл да бъде хванат. Именно от опитите да го задържим се ражда болката и затова централно място в будисткото учение заема доктрината за не-привързването (non-attachment).
Що се отнася до икономическото развитие на Хонг Конг, то е толкова динамично, че архитектурата на града прилича на колаж от различни епохи - стари къщи се преплитат със стъклени небостъргачи; класически европейски сгради се редуват с традиционни таоистки храмове. Така творчеството на Кассия Ко е нещо повече от модерен прочит на китайска мастилена живопис - то е синтез на Хонг Конг и като пространство, и като усещане.
